Удари ли дъното Русенската Метрополия ? – написано от един обикновен Човек.
Храмът винаги е бил място за общение с Бог. Храмът има свой каноничен стил на строеж и всеки негов детайл е символика. Храмът е място за уединение и Божественост, където всеки да може да отправи своята благодарност и обич към Създателя.
Някога Христос е изгонил Търговците от Храма и разобличил Фарисеите, защото се кланяли на златото и среброто, но разврата на „демокрацията“ отново ги върна.
Най – големият православен храм в Русе „Света Троица“, вече не е храм на Бог, а храм на Келепира.
Устояли на турското робство и влашки бандитски набези, та чак до началото на „демокрацията“, оригиналните икони в храма, бяха с надписи на църковно – славянски. Такива, каквито са и днес, повечето икони в съседна Румъния. Преди години, тайно бяха подменени с икони надписани на гръцки. Къде отидоха оригиналите и срещу какво – само Господ и някой Поп знаят.
Знаеш ли Попе, че иконописецът е вложил душата си в тях, християнската, българската и тя трябва да остане в българския храм.
Как не ви досрамя да се погърчеете, и да се кланяте на Мазните византийци?
Отидохме да търсим иконите в Музея на Русенската Митрополия, помещаващ се в храма. На вратата му видяхме ЦЕНОРАЗПИС, на който пише – Вход срещу ДАРЕНИЕ от 2 ЕВРО.
Да те питаме ПОПЕ – Знаеш ли, че дарението е акт от сърце, дадено с Любов, каквато е Самият Господ?
Това ли е Християнството, на което учиш хората, и на които се пробваш да бъдеш Пастир?
След като разбрахме, че Русенски попове, се кланят на изнудването, отидохме да запалим свещи за здраве.
Параклисът бе отворен, но бяха изнесени свещниците. Защото когато горят от тях капе восък и някой трябва да го чисти. Сакън да не се прегънеш Попе.
Намерихме свещниците за здраве в антрето към стълбите за влизане в храма и там запалихме. Там има и сандък с пясък, където всеки може да запали за упокой на мъртвите.
Църквата Попе, не ти е Бащиния!
Там си за да Служиш на Господ и Човеците, да ги водиш към Божествената Любов, а не да ги тормозиш, изнудваш и печелиш от тяхната мъка и надежда.
Така си мисля аз, Един обикновен Човек.