Кои са Измамниците с бели якички и Чадърът над тях?

Това е въпросът.

Ще разкажем фактите, а вие преценете.

На снимката са последните участници в сагата “ Никифоров срещу Имотната мафия с бели якички“. Тримата са съдии от Окръжен съд- Русе. Николинка Чокоева (председател на съда), Йордан Дамаскинов и Антоанета Атанасова.

За тяхната роля, малко по-късно.

През 2003 година, област Русе, община Русе, пристанищната администрация и асоциация „Еврорегион Данубиус“ са предложили пред Европейската комисия за одобрение проект „Дунавски перли“. Проектът, грубо казано, предвиждал създаване на увеселителни заведения по двата бряга на реката. Говори са за кръчми и публични домове и русенци го наричаха „Бардака на Европа“. Необходимо било, държавата да даде терен за проекта. Чиновници от крайдунавския град, с лъжа и измама записали, държавна собственост цялото градско, русенско крайбрежие, от Корабостроителницата – чак до „Топлата вода“. Записали, че територията между р. Дунав и Крайдунавския булевард се залива от реката и е „крайбрежна заливаема ивица“ на р. Дунав. (Акт за държавна собственост №1109/ 2002 г.).

Проектът се провалил, но заради очакванията от него, публични изяви, че Русе щял да стане 300 000 човека, бяха построени цели седем  МОЛа, повечето от които сега събират гълъби.

Апетити на олигарси, свързани с корабоплаването променят плана и фалшивият документ бил подменен с друг – още по- фалшив. През 2002 година с приемането на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, територията на всички пристанища, които са за обществен транспорт, стават публична държавна собственост. Чиновници на Областна администрация – Русе, изготвят нов измамен документ, в който пишат, че теренът се предава от „Пристанищен комплекс“ на „Пристанищна администрация“. Приложени са счетоводни справки и протокол за приемане и предаване на активите, но в тях този терен го няма.

В терена обаче попада имот на Бойко Никифоров, небезизвестен борбен русенец и проблемите започват.

През 2007 година Държавата предявява иск, че е собственик на имота и Никифоров да бъде осъден да го предаде, но съдът го отхвърля. Решението влиза в сила и е в сила и днес. Съгласно закона, то е задължително за всички институции и съдилища в България.

НО ДАЛИ ВАЖИ ЗА ПОСОЧЕНИТЕ НА СНИМКАТА ?

Отказват да се съобразят с него всички областни управители след Румен Януаров.

През 2014 година, хитреците от областна управа, заедно с директора на „Пристанищна инфраструктура“ Мирослав Петров, измислят нов план.

Мирослав Петров

Близо до имота на Никифоров, е имало друг държавен имот, т.н. Склад №6 на УППД, който е съборен около 1995 г. Измамниците с бели якички, намират неговите документи и през 2014 г., повече от 10 години след като е съборен, актуализират акта за държавна собственост, но вместо него записват имота на Никифоров. С този документ, хубавецът Стефко Бурджиев – тогава областен управител, заедно с директора на „Пристанищна инфраструктура“ предложили на Бойко Борисов, а Министерски съвет е приел решение, с което имотът, като „държавен“ се събаря и теренът под него се усвоява от „Пристанищна инфраструктура“. Измамата е разкрита от Икономическа полиция и през 2017 година Окръжна прокуратура образува досъдебно производство, което 9 години още не е приключило.

Стефко Бурджиев

КАКВА Е РОЛЯТА НА СЪДИИТЕ

Николинка Чокоева

Докато Дамаскинов е нов на терена, Николинка Чокоева е била в съдебния състав, който през 2011 година, „премества“ поземления имот на Никифоров на другия бряг на лимана (в пристанище „Русе-запад“), а не на този където е всъщност и решава, че е държавна собственост. Деянието е безспорно доказано и от Икономическа полиция и от Комисията за превенция на корупцията, а преписката се намира в Софийска градска прокуратура, която отказва да повдигне обвинение, защото Чокоева имала имутитет.

Антоанета Атанасова

Другата звезда от състава – Антоанета Атанасова, през 2019 г. в друго дело, пак за същия имот, отхвърля иск на Никифоров, с мотив, че имотът бил актуван като държавна собственост, без дори да посочи номер на документа, камо ли, да изследва неговата верност. Решението и е отменено от Върховен касационен съд и Никифоров е спечелил делото.

КАКВО СЕ СЛУЧВА В МОМЕНТА

През 2024 г. Никифоров е поискал от съда , в кадастъра и имотния регистър да бъде заличено, че имотът е държавна собственост, защото документът с който е записан съдържа неверни данни и защото още през 2007 година с влязло в сила решение на съда искът за собственост на Държавата е отхвърлен окончателно. Като ответник е бил посочен областния управител. Никифоров печели делото в районния съд, но Окръжен съд, включително участващата в състава Антоанета Атанасова, определят, че дело не може да се води срещу областен управител и отменил решението.

През 2025 г. Никифоров е предявил същият иск, но този път срещу Министъра на благоустройството. В продължение на повече от година, делото стояло в стаята на съдия Ивайло Д. Иванов от Русенски районен съд, а исковата молба не била изпратена на министъра. Едва през 2026 г. след жалба до Инспектората към висшия съдебен съвет и до Окръжен съд, исковата молба е изпратена. На 23.06.2026 г., без да разглежда делото, съдията е постановил, че искът е недопустим и го е прекратил.

Никифоров е обжалвал определението пред Окръжен съд, но тримата съдии Николинка Чокоева , Йордан Дамаскинов и Антоанета Атанасова., потвърждават определението, като въпреки влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска на държавата за собственост и въпреки доказаното с документи, че държавата ползва документите за собственост на друг – съборен имот, решават, че е налице спор за собственост.

Това е гордостта на Русенския окръжен съд. Съдиите на които всички трябва да разчитаме и очакваме да бъдат честни и почтени.