Производството е по чл.250 и сл. от АПК.

Образувано е по депозирано от Б. Г. Н. от [населено място] искане на длъжностните лица от общинската администрация в дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Русе да бъде наредено да прекратят безусловно действията, които не се основават на административен акт или на закона, изразяващи се в извършване на прихващане на внасяни по банков път суми за данък сгради и такса битови отпадъци с конкретно посочени в банковите документи партиди и насочването им от служители в общинската администрация към други партиди, за които няма установени задължения с влязъл в сила ревизионен акт или акт за прихващане и възстановяване, както и в създаване на пречки за заплащане, чрез сайта на Община Русе, раздел „Местни данъци и такси“, на данък сгради и такса битови отпадъци към определени от задълженото лице партиди под предлог, че плащането противоречи на ДОПК, когато това лице няма установени публични задължения по реда на ДОПК.

Искателят твърди, че на 18.03.2026 г. опитал да заплати по електронен път, чрез сайта на Община Русе, раздел „Местни данъци и такси“, задълженията си за данък сгради и такса битови отпадъци по партиди с № № 6211285304002, 6211285304005 и 6806Н162447. Страницата отказала да приеме плащането като се визуализирало съобщение: „Грешка. Избраните задължения не удовлетворяват начините на покриване по ДОПК !“. Същият ден искателят превел по банков път чрез доставчика на платежни услуги „Изипей“ АД дължимите по посочените партиди суми с точно посочени в платежните документи банкови сметки и партидни номера. Няколко дни след това извършил проверка по електронен път, при която установил, че сумите са постъпили по посочените банкови сметки, но не са били отнесени за погасяване на публичните задължения по посочените партиди. Н. посетил дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе, където бил уведомен, че имал задължения за друг имот и постъпилите плащания били насочени за погасяване на тези задължения. Искателят твърди, че няма публични задължения, които да са били установени по реда на чл.166 и сл. от ДОПК, не му е била извършвана проверка, нито му е бил издаван ревизионен акт или акт за прихващане. Счита, че щом такъв административен акт липсва, а описаните действия не се основават на закона, то същите се явяват извършени без основание. Моли съда да постанови разпореждане, с което да нареди тяхното безусловно прекратяване.

Искането е разгледано незабавно от съда като в деня на постъпването му, с определение № 1098/15.04.2026 г., на основание чл.252, ал.2 от АПК, от директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе е изискано становище дали се извършват описаните в него действия, както и за основанието, на което се извършват те.

В изпълнение на определението директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе е депозирал становище с вх.№ 1809/21.04.2026 г., в което сочи, че действията на длъжностните лица от общинската администрация се основават на закона – на чл.169, ал.3, б.“а“ от ДОПК вр. чл.4, ал.1 и чл.9, б.“б“ от ЗМДТ. Твърди, че с постъпилите на 19.03.2026 г. суми от жалбоподателя са погасени задълженията му за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2025 г. по партида 6211285304003. Заявява, че действително при заплащане на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци чрез виртуален ПОС терминал липсва възможност за заплащане на задълженията за текущата 2026 г. по избраните от него данъчни партидни номера на имоти с оглед ползването на отстъпката от 5 %. Сочи, че погашенията се извършват чрез програмен продукт, разработен от „Информационно обслужване“ ЕАД, с принципал Министерството на финансите. Счита, че искането е неоснователно и като такова моли съда да го отхвърли.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените от тях доказателства, намира следното:

Искането е направено от лице, което разполага с правен интерес и е насочено към прекратяването на фактически действия, чието извършване продължава, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно.

Видно от представените от искателя писмени доказателства, на 18.03.2026 г. същият опитал да заплати своите публични задължения към Община Русе – данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2026 г. чрез виртуален ПОС терминал на страницата на Община Русе, раздел „Местни данъци и такси“. При предплащането на задълженията в срок същият би имал правото на отстъпка в размер на 5 % съгласно чл.28, ал.2 от ЗМДТ, респ. чл.11, ал.2 от Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци на територията на община Русе и чл.17, ал.2 от Наредба № 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе. Опитът за предплащане на задълженията за 2026 г. чрез виртуалния ПОС терминал се оказал неуспешен като интернет страницата на Община Русе визуализирала съобщение: „Грешка. Избраните задължения не удовлетворяват начина на покриване по ДОПК !“.

Със своето становище директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе е представил 6 бр. дубликати на платежни нареждания от 19.03.2026 г., с които внесените от искателя Б. Н. суми били отнесени за погасяването на негови задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2025 г., както и за лихви върху тези главници за имот с данъчен партиден № 6211285304003.

Спорът между страните се свежда до това основава ли се на закона отнасянето на платените на 19.04.2026 г. суми за предплащане на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за текущата 2026 г., за погасяването на такива публични задължения за минали периоди и конкретно за 2025 г., респ. основава ли се на закона отказът да бъде прието плащане чрез интегрирания на интернет страницата на Община Русе виртуален ПОС терминал на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за текущата 2026 г. при наличие на съществуващи такива публични задължения за минали периоди и конкретно за 2025 г.

Съдът намира, че отговорът на този въпрос е категорично положителен. Разпоредбата на 28, ал.1 от ЗМДТ, респ. чл.11, ал.1 от Наредба № 20 на ОбС-Русе и чл.17, ал.1 от Наредба № 16 на ОбС-Русе предвиждат, че данъкът върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци се плащат на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която са дължими. Видно от представените от директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе дубликати на платежни нареждания, към датата на плащането – към 19.03.2026 г. Н. е имал съществуващи изискуеми публични задължения към Община Русе за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за предходната 2025 г., чийто падеж е бил настъпил и върху които са били начислени лихви за забава. Разпоредбата на чл.169, ал.3а от ДОПК (неточно посочена от административния орган като чл.169, ал.3, б.“а“ от ДОПК), изрично предвижда, че до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Според чл. 9б, изр. първо от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК като обжалването на свързаните с тях актове също се извършва по реда на ДОПК.

В случая няма данни срещу Н. да е било образувано изпълнително производство за принудителното събиране на дължимите за 2025 г. публични задължения. Същевременно обаче той има публични задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци както за 2025 г., но така и за текущата 2026 г. Тези задължения, както е посочено в закона, се погасяват по реда на възникването им, т.е. първо следва да бъдат погасени задълженията за 2025 г., а след това тези за 2026 г.

Следователно щом искателят е имал изискуеми задължения за 2025 г. длъжностните лица от общинската администрация законосъобразно са отнесли постъпилите от него на 19.04.2026 г. суми за тяхното погасяване, а не за желаното от Н. предплащане на задълженията за 2026 г. В хипотезата на съществуващи публични задължения от предходни периоди задълженото лице не разполага с право на избор дали да погаси тези задължения или да погаси по-късно възникналите такива. Това следва от императивния характер на разпоредбата на чл.169, чл.3а от ДОПК, според която, както беше посочено, задълженията се погасят по реда на възникването им. Изключение от това правило е предвидено за задълженията, които се отнасят за една и съща година, какъвто настоящият случай обаче не е. Следва да се посочи, че крайният срок, до който искателят би могъл да ползва отстъпката от 5 %, а именно 30.04.2026 г., все още не е изтекъл, поради което след пълното погасяване на задълженията за 2025 г. той би могъл да предплати и тези за 2026 г. с посочената отстъпка.

В заключение следва да се посочи, че описаните в искането фактически действия са извършени в стриктно приложение на закона, поради което искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед осигуряване на незабавността на произнасянето съдът не е оставял искането без движение с указания за внасяне на дължимата държавна такса по т.2б, б.“а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието вр. § 5, ал.1 от ДР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, която е в размер на 5,11 евро (10 лева). По тази причина и на основание чл.77 от ГПК вр. чл.144 от АПК с разпореждането искателят следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по сметка на съда.

Така мотивиран и на основание чл.253, ал.2 от АПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Б. Г. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.1, ап.6, ет.2, на длъжностните лица от общинската администрация в дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Русе да бъде наредено да прекратят безусловно действията, които не се основават на административен акт или на закона, изразяващи се в извършване на прихващане на внасяни по банков път суми за данък сгради и такса битови отпадъци с конкретно посочени в банковите документи партиди и насочването им от служители в общинската администрация към други партиди, за които няма установени задължения с влязъл в сила ревизионен акт или акт за прихващане и възстановяване, както и в създаване на пречки за заплащане, чрез сайта на Община Русе, раздел „Местни данъци и такси“, на данък сгради и такса битови отпадъци към определени от задълженото лице партиди под предлог, че плащането противоречи на ДОПК, когато това лице няма установени публични задължения по реда на ДОПК.

ОСЪЖДА Б. Г. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.1, ап.6, ет.2, да заплати по транзитната банкова сметка на Административен съд – Русе сумата от 5,11 евро – държавна такса.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в тридневен срок от издаването му от всеки, който има правен интерес от това.